Антонов ден - 17 януари

АНТОНИМ се представя като брат близнак на св. Атанас. Според различни поверия те били ножари, железари, налбанти (хора, които подковават коне).

В митологията ковачите се смятат за творци на вселената, оформящи света чрез стихията на огъня. Магическа е силата на ковачите и на всичко произлязло от техните ръце. Двойно по-магическа става силата, когато са двама близнаци ковачи като св. Антоний и св. Атанас. Ковачите и железарите и до днес празнуват деня на своите покровители. Антоновден се тачи и в чест на едрия рогат добитък.

Според една легенда Антоний гледал спящо със свити лапи куче и бил озарен от прозрение - техният инструмент (клещите) да изглежда така, като кучешки крачета. Затова му отредили празник - един ден преди деня на брат му св. Атанас. Според друга легенда двата дни 17 и 18 януари са празник, посветен на един светец с две лица. На първия ден светецът влязъл в селската кръчма с бедняшки дрехи и никой не го поздравил, не го почерпил, не поискал да пие с него вино и ракия. На втория ден облякъл „знатни дрехи", влязъл с тях в кръчмата и както се очаква, всички скочили на крака да го посрещнат с почит и уважение.

Народни традиции за Ивановден

В народната традиция този ден е свързан с обичая да къпят обредно за здраве младоженците, сключили брак преди една година. За да бъдат здрави и плодовити, водата трябва да облее младото семейство, а то да посрещне своите гости, да занесе на кума вино, кравай и месо, защото в народната представа свети Иван е покровител на кумството и побратимството. За здраве на този празник ергените пръскат момите с вода, а коледарите окъпват своя водач. На Ивановден се бележи краят на периода, през които обикаляли маскираните новогодишни дружини. Ако на Ивановден е много студено, през лятото ще има големи горещини. Лоша поличба е, ако на Ивановден не дойдат гости на именника.

Иван означава благодат Божия.

В България в момента (2006 г.) има около 300 000 души с името Иван и Иванка. И както по-известните Ивановци казват,
„В България Иван е титла, а не име".

Добре е елхите вкъщи и коледната украса да се държат до този ден.

Ивановден

Първия празник след деня на пречистената, осветена вода е Ивановден.
Православната църква е отредила празничен ден на Йоан Кръстител - светецът, който кръщава Христос в река Йордан. За християните мисията на Йоан Кръстител до голяма степен се изчерпва с кръщението на Иисус, отреждайки на светеца празничния ден непосредствено след Богоявление.

От V в. насам църквата отбелязва и зачатието на Христовия предтеча, и смъртта му. Според Евангелието Йоан се ражда шест месеца преди Христос, в деня на поврата на слънцето към зимното слънцестоене.

Под знака на рождената дата на Христос слънцето започва да расте, а под знака на Йоан - да намалява. По силата на тази аналогия празникът на Йоановото рождение бил свързан с предхристиянските слънчеви празници, с почитта и уважението към кумове, побратими и именници.

Сарми с кисело зеле за Йорданов ден

Необходими продукти:
Листата на една кисела зелка!
2 чаени чаши ориз
3-4 глави кромид лук
чубрица, черен пипер, сол
1 чаена чаша олио.

Начин на приготвяне:
Нарязаният на ситно лук се задушава с малко вода, изсипва
се към него изчистеният и измит ориз, слагат се подправките,
солта, налива се ХА чаена чаша олио и малко гореща вода и се
оставя, докато оризът набъбне добре. След това се свиват сар-
мичките. Отдолу на тенджерата се слага чиния. Варят се на бавен
огън. След като станат готови, отделно се загрява олио, в което
се слага 1 супена лъжица брашно, 1 супена лъжица червен
пипер и като заври сместа, се изсипва върху сармите в тенджерата.
Врат още 5-6 минути и се отнемат от огъня.

Традиция за Йордановден

В навечерието на празника в православните църкви се осветява вода, с която богомолците се ръсят три дни в църквата за здраве и успех, приобщавайки ги към светостта на духа. На самия празник свещениците втори път осветяват вода, която се пази през цялата година в църквата за освещаване на храмове, икони и каещи се. Седмицата преди Богоявление свещениците ръсят с китка босилек, натопена в светена вода, домовете и миряните за здраве, вярвайки в целебната сила на светената вода. Ако кръстът или китката замръзнат на този ден, се смята, че годината за всички ще бъде здрава и плодовита. Именниците се къпят в този ден за здраве и после посрещат гости.

От ритуалните измивания и пръскания с вода тръгват и всички обичаи с поливания и мокренето на всички именници. Обредните действия на Йордановден имат характер на ритуално очистване от действието на злите сили по време на прехода от старата към Новата година (мръсните или погани дни). По същество измиването е защитна магия, която може да се подсили с кадене. Кръщението на Бог в този ден съвпада с езическите представи за раждането на новия годишен цикъл, за излизането от периода на хаос, който разделя старата от новата година. Отново се сервират постни ястия. Това е „третата кадена" вечер. Свещта от каденето се запазва за предпазване от гръм.

Йордановден традиция

С освещаването на водата на Йордановден се слага край на ограничените от рождество до Йордановден 12 „мръсни погани" дни, през които според народното поверие бродят зли сили, които пакостят на хората. Затова се спазват забраните да не се излиза навън през нощта, да не се пере, преде, да не се мие. Йордановден е календарното начало на периода на новите сгледи и сватби до Сирни заговезни. В освещаването на водата вземат участие всички, за да бъдат здрави през годината. След празничната църковна служба свещеникът хвърля кръста в реката, а млади мъже скачат във водата да го търсят. Вярва се, че този, които успее да го извади, ще бъде здрав през годината и му поднасят дарове.

Йордановден - Богоявление 6 януари

ЙOP ДАНОВ ДЕН се празнува на 6 януари и се нарича още Водици, Водокръщи.

На този ден се извършва църковният обред за кръщаване на водата. Ознаменува се кръщението на Иисус Христос от Йоан Кръстител в река Йордан. В този момент небето „се отваря" и Светият Дух слиза като гълъб върху Христос, а от небето се разнася глас: „Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение". Във водите на река Йордан Иисус Христос се потапя трикратно, за да умре земният човек, наследникът на Адам, и неговият грях. А три пъти излизайки от водата, се ражда одухотвореният, просветен човек, поел в себе си духовността.