сряда, 6 март 2013 г.

Легенди и предания свързани с цветето зюмбюл



Сред гърците зюмбюлът е известен и като „цвете на любовта, на верността и на скръбта". Според изследователите на гръцката митология, легендата за него съдържа преклонение пред красотата и идеята за вечната борба между доброто и злото, между светлината и вятъра например. В своите „Метаморфози" Овидий разказва: „Живял някога красив юноша на име Хиацинт, син на спартанския цар. Той бил приятел на бог Аполон и на господаря на Южния вятър, Зефир. Те често го навестявали и ходели заедно на лов в гъстите гори или се занимавали с гимнастика и спорт - нещо, в което спартанците били много изкусни, тъй като се обучавали от деца. В един горещ ден, когато наближавало вече пладне, Аполон и Хиацинт започнали да се състезават в хвърляне на тежък диск. Дошъл ред на могъщия бог Аполон. Хвърлил той диска, който се издигнал високо-високо, чак до самите облаци и започнал да пада обратно. Хиацинт нямал търпение да покаже, че и той може да хвърля като бога и изтичал към мястото, където трябвало да падне дискът. Падайки на земята обаче, дискът отскочил и смъртоносно наранил юношата в главата.


Хиацинт се строполил ничком на земята, а от устните му се отронил болезнен стон. От раната бликнала кръв и обагрила тъмните къдрици на момчето.

Притичал Аполон, положил окървавената глава на приятеля си върху коленете си. Опитал се да спре кръвта и да му помогне, но раната била смъртоносна и очите на юношата постепенно губели своя блясък, главата му клюмнала и душата му отлетяла в мрачното царство на Хадес. Дълго оплаквал Аполон своя скъп приятел и не можел да си прости, че е станал причина за смъртта му. За да направи споменът за него незабравим за хората, превърнал капките алена кръв в красиво, ароматно цвете, което носело името на мъртвия. Оттогава всяка пролет, когато зюмбюлът започва да цъфти, лицето на Аполон грейва от радост и природата се събужда за нов живот. Така цветето се превърнало за гърците в символ на радост и горест едновременно, а гръцките девойки го закичвали в косите си, когато се готвели за сватба. В един древен гръцки град, център на култа към Хиацинт, който се смятал за покровител на стадата, ежегодно се провеждали тридневни празненства - хиацинтии, в чест на сина на спартанския цар. Те били последвани от спортни състезания в продължение на два дни. По време на празненствата всичко се украсявало с цъфнали зюмбюли.

Според едно не толкова идеалистично тълкувание на мита Хиацинт бил толкова красив, че в него едновременно се влюбили бог Аполон и Зефир. Зефир обаче не срещнал взаимност и това го изпълнило със завист и ревност. Той се зарекъл да си отмъсти на юношата, който го пренебрегнал. Веднъж, когато Аполон се забавлявал с Хиацинт и го учел да хвърля диск, Зефир задухал и така отклонил траекторията на диска, че той паднал върху главата на момчето и го ранил смъртоносно. От гроба му по-късно израснали първите зюмбюли.

Една по-късна легенда разказва как по времето на Троянската война, след смъртта на Ахил, Аякс и Одисеи едновременно заявили своите права върху оръжието му. Съветът на старейшините присъдил оръжието на Одисеи и разочарованият Аякс, чиято доблест не намерила признание, се пронизал с меча си. От капките кръв израстнали първите хиацинти, венчелистчетата на които напомняли първите две букви от името на героя - алфа и ипсилон. Венчелистчетата на зюмбюла са красиво извити. Според някои именно от тяхната форма в древна Гърция се родила идеята да се навиват косите на дамите.

С името на растението по-късно бил наречен и един камък - разновидност на циркона с малинов или червеникав оттенък. Понякога го наричат благороден циркон. Според древната символика на камъните в този камък се състезават страстта и отчаянието, затова човек не го купува за себе си, а го подарява като знак за всеотдайна любов (и за да напомня, че понякога играта, а също и любовта, може да се превърне, случайно или не, в трагедия.)
 

Български празници и традиции Copyright © Още Scrapbooking Software | За реклама