сряда, 23 септември 2009 г.

Пророк Илия и Илинден - 20 юли


Старозаветният пророк Илия е свързан и с огъня, и с водата - предрича суша, измолва дъжд и се възнася с огнена колесница. Обикновено на иконите от двете му страни са архангелите Гавраил и Михаил, встрани от тях - апостолите Петър и Павел и евангелистите Йоан, Матей, Марко и Лука. Св. Илия е един от най-страшните ни светци, тези, които лошо могат да се сърдят за прегрешенията и тежко да наказват. В чест на светеца празнуват кожари, кожухари, керемедчии. Принася се в жертва старият петел, „бащата". Време е и той, както и огънят, да бъдат подновени. Прави се молебен за дъжд и плодородие. На много места се Колят за курбан бик или агнета, петли и кокошки. Пече се погача „колач за св. Илия".
На Илинден не се работи.

вторник, 22 септември 2009 г.

Сладкиш с ябълки за Димитровден


Необходими продукти:
4 яйца
1 чаена чаша захар
100 г олио
2 чаени чаши (непълни) брашно
2 бакпулвер
3 средно големи ябълки
канела.

Начин на приготвяне:
Разбиват се яйцата със захарта до побеляване, прибавят се олиото и брашното с бакпулвера. Всичко се обърква добре и се изсипва в намаслена и набрашнена средно голяма тавичка. Отгоре се слагат ябълките, нарязани на кубчета, посипани с канела. Пече се в умерена фурна. Отгоре след изпичането се посипва с пудра захар.

неделя, 20 септември 2009 г.

Пита с ябълки за Димитровден


Необходими продукти:
За тестото: 3 яйца
125 г краве масло
200 г пудра захар
1 бакпулвер
3 чаени чаши брашно.

За плънката:
1 кг ябълки
100 г орехи
100 г захар
1 супена лъжица канела.

Начин на приготвяне:
Разбиваме маслото със захарта и прибавяме едно по едно яйцата и брашното с бакпулвера. Замесваме тесто, което разделяме на две. Обелените ябълки се настъргват на едро ренде и се смесват със захарта, орехите и канелата.
Едната част от тестото разточваме и поставяме на дъното на тавата, която предварително е намаслена и набрашнена. Отгоре разстиламе равномерно ябълковата смес. Останалото тесто се настъргва върху ябълките. Пече се в умерена фурна, ръси се с пудра захар.

четвъртък, 17 септември 2009 г.

Традиционна храна за Света София


Освен че е празник на нашата столица гр. София днес именници са София, Вяра, Надежда, Любов, Люба, Любомир, Любомира. Българскита традиция е на този ден да се приготви трапеза със следните яста:
Традиционна храна за празника
Пълнени домати - салата

Пиле с гъби и царевица

Свински руландини

вторник, 15 септември 2009 г.

Света София - 17 септември / история


Света София - 17 септември / история
След потушаване на Априлското въстание през 1876 година българското население е подложено на терор от турските власти. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) градът е превърнат в турски военен лагер. През октомври 1878 година в София се установява княз Дондуков-Корсаков, който възглавява Съвета на управление. Алабин е назначен за граждански губернатор. Поради благоприятното й местоположение на 22 март (3 април) 1879 година по предложение на Марин Дринов София е избрана от Учредителното народно събрание за столица на Княжество България.

Оттогава до днес София е център на политическия, обществения, икономическия и културния живот, благоустроява се и се превръща в модерен европейски град.
Тук ще намерите и историята и традициите за Света София

Илинден - 20 юли


Илинден - 20 юли
Свети ИЛИЯ е старозаветният пророк, който 900 години преди Христа предсказал неговото идване. Илия значи „крепост Господня".

Легендата разказва, че когато юнаците си поделяли небето, на него се паднали летните гръмотевици и светкавици, земята в дълбочина, небето във височина и тъмните облаци.
Веднъж Света Богородица, св. Магдалина и св. Неделя го помолили да накаже хората за тяхното безверие и той заключил небето за цели три години. Не капнала капка дъжд. Пропукала се земята девет лакти дълбоко и широко. Разкаяли се грешниците, напълнили църквите, повярвали в Бога, а св. Илия пратил дъжд и плодородие. Според вярванията св. Илия препуска с колесница по небето и от търкалянето на колелетата се получават гръмотевици.

неделя, 13 септември 2009 г.

Петел на попска яхния за Димитровден


Необходими продукти:
1 петел около 1,500 кг
1 кг арпаджик (малки лукчета)
1/2 чаена чаша мазнина
2 супени лъжици брашно
2 настъргани домата
1 чаена чаша вино
2 чаени чаши бульон
1 скилидка чесън
червен пипер, дафинов лист, черен пипера сол.
Начин на приготвяне:
Месото се нарязва на порции и се пържи в загрята мазнина. Слага се в дълбока тенджера, а в мазнината се задушават 5-6 минути лукчетата, настърганите домати, сипва се брашното и се налива бульонът. Когато е готово, се изсипва в тенджерата, слагат се всички останали подправки и се вари на тих огън.
ЗАБЕЛЕЖКА: Ястието може да се приготви в пръстен съд, като предварително се направи същата обработка на продуктите. Запича се във фурната около час и половина при 200°С.

петък, 11 септември 2009 г.

Традиционни ястия за Кръстовден


Пекат се пити, тиква, зелник с праз.
ИМЕННИЦИ: Кръстьо, Кръстина, Кръстан, Ставри


Традиционна храна за празника
Задушен ориз със зеленчуци
Питка
Баница с праз
Постна мусака
Печена тиква на резени

вторник, 8 септември 2009 г.

Поверия за Кръстовден


Ако на Кръстовден вали дъжд, се очаква плодовита и добра година. По времето на Константин Велики кръстът се налага като символ на надеждите на вярващите, на Божията сила, като знак на християнството. Константин Велики отменя наказанието чрез разпъване на кръст, защото след разпятието Христово той е свещен. Става знак за победа над смъртта и символ на безсмъртието.
С изображението на кръста върху себе си християните изразяват вярата си в спасението, дошло чрез кръста, и се надяват на благослов и защита.

понеделник, 7 септември 2009 г.

Петков ден - 14 октомври


Петков ден - 14 октомври
ПЕТКОВДЕН се посвещава от православната християнска църква на преподобна Параскева, или Петка Българска, която е родена през XIII век в семейството на българи в тракийския град Епиват, разположен на Мраморно море.

След като родителите й починали, Петка раздала имуществото им на бедните и се посветила на Бога в малък храм в Иракли. След пет години отишла да се поклони през гроба Господен в Палестина, след което се заселила в Йорданската пустиня. В преклонна възраст се завърнала в родния си град Епиват, където починала. Цар Иван Асен II пренесъл мощите й в Търново. След като турците завладели България, мощите й са пренесени първо във Видин, по-късно в Белград и румънския град Ят.

Света Петка е закрилница на децата и поставя началото на зимните семейни празници. От този ден започва периодът на сгледите, на годежите и сватбите.

Петковден бележи и края на стопанските дейности - есенната сеитба и прибирането на реколтата, освобождават се овчарите и ратаите, започва заплождането на животните. От Петковден до Димитровден се забранява работата с вълна, кроене, шиене -за да не нападат хищниците стадата.

неделя, 6 септември 2009 г.

Курбан от овче месо за Димитровден


Необходими продукти:
500-600 г овнешко месо
1 глава лук
1 морков
1 домат
2 л вода, сол.

Начин на приготвяне:
Месото се залива със студена вода и се вари на тих огън, като пяната се отстранява. Когато месото започне да омеква, се прибавят лукът, морковът, доматът, корените. Подсолява се на вкус и се слага черен пипер. Курбанът се яде топъл.

събота, 5 септември 2009 г.

Сладък кекс с вода за Петков ден


Необходими продукти:
5 яйца
1 чаена чаша захар
2 чаени чаши (непълни) брашно
200 мл вода
100 мл олио
1 бакпулвер
1 ванилия

Начин на приготвяне:
Разбиват се яйцата със захарта до побеляване, последователно се прибавят водата, олиото, ванилията и брашното със содата. Всичко се разбърква и се изсипва в намаслена и набрашнена тавичка. Пече се в умерена фурна. Поръсва се с пудра захар.

петък, 4 септември 2009 г.

Вяра, Надежда и Любов - празникът на София


Света София, Вяра, Надежда и Любов е празникът на София -столицата на България. София е един от най-старите градове в България и Европа. Основан е от тракийското племе серди през VIII-VII в. пр. н.е. В началото на I в. е завладян от Рим и е наречен Сердика. По времето на император Марк Улпий (98-117 г.) се нарича Улпия Сердика и добива правото на градско управление. От раннохристиянско време са черквите „Свети Георги" и „Света София". През 809 г. градът е превзет от хан Крум и е включен в българската държава. Оттогава е и славянското име на столицата Средец. През XII-XIV в. Средец е занаятчийски и търговски център. Основната стопанска дейност е свързана със скотовъдство и земеделие. В 1382 г. след тримесечна обсада София пада под турска власт и става седалище на румелийското бейлербейство, там се настаняват турската администрация и войската. През XVI в. София е засегната от насилствено помохаме-данчване.

Църквите „Св. Георги" и „Св. София" са превърнати в джамии. През XVI-XVIII век София запазва значението си на важен занаятчийски и търговски център. Развиват се железарство, ковачество, златарство, абаджийство, ножарство, кожухарство, терзийство, обущарство, дюлгерство, грънчарство. През XVIII век има над 20 български еснафски организации. След Кримската война (1853-56 г.) градът постепенно загубва важното си административно значение - преживява кризи, епидемии, земетресения, пожари.

четвъртък, 3 септември 2009 г.

Овнешко месо с ориз за Димитровден


Необходими продукти:
За 7-8 порции:
1 кг овнешко месо
1 чаена чаша ориз
2 моркова
1 кафена чаша олио
5 чаени чаши бульон
сол, черен пипер, магданоз, глава керевиз.

Начин на приготвяне:
Почистеното и нарязано на късчета месо се вари до омекване със ситно нарязаните моркови и керевиза. Оризът се задушава до прозрачност. Съставките се смесват (като се внимава бульонът да е около 5 чаени чаши), вари се на тих огън, докато остане на мазнина.

сряда, 2 септември 2009 г.

Солен кекс за Петков ден


Солен кекс за Петков ден
Необходими продукти:
2 чаени чаши кисело мляко с 1 супена лъжица сода бикарбонат
100 г краве масло
250 г натрошено сирене
300 г брашно.

Начин на приготвяне:
Разбиват се добре яйцата и се слага киселото мляко със содата. Постепенно се прибавят сиренето и брашното. Всичко се разбърква много добре и се изсипва в кексова тава, намазана и набрашнена. Кравето масло, нарязано на бучки, се слага в дупчици отгоре в тестото. Пече се в силна фурна.

вторник, 1 септември 2009 г.

Вяра, Надежда и Любов - Света София


Вяра, Надежда и Любов - Света София
ТОВА е християнският празник на светиците Вяра, Надежда и Любов, както и на майка им - св. София. На тях са наречени основните религиозни добродетели: мъдрост, вяра, надежда и любов.

Месят се питки и се раздават с грозде и други плодове. Пеят се песни и се играят хора. Празникът на четирите християнски светици се превръща в тържество на нравствения кодекс на българина. Етнографът Д. Маринов щрихира морала на народната вяра по следния начин:
„Всеки и във всичко да бъде честен, добродетелен, полезен, да помага на другите, да бяга от зло. Всяко добро дело, милостиня, правда, помощ не остават без награда от Бога. Всяко зло и грях се наказват до 3, 6, 9-то коляно. Всеки добър човек не може да бъде сиромах и нещастен. Моралът изработва правила за човек, който иска да бъде щастлив, дълголетен и праведен:

Да почита родителите си, да гледа децата си. Да се пази от кръвосмешение. Да не ходи с чужди, да не води блуден живот. Да не краде.

Да не убива, дори за отмъщение. Забранява се изедничеството, насилничеството, предателството. Да не се връща пътник от прага. Да не се връща сираче, сиромах с празно." Този празник е подчинен на древните християнски морални норми.
 

Български празници и традиции Copyright © Още Scrapbooking Software | За реклама