сряда, 6 март 2013 г.

Легенди и предания свързани с цветето зюмбюл



Сред гърците зюмбюлът е известен и като „цвете на любовта, на верността и на скръбта". Според изследователите на гръцката митология, легендата за него съдържа преклонение пред красотата и идеята за вечната борба между доброто и злото, между светлината и вятъра например. В своите „Метаморфози" Овидий разказва: „Живял някога красив юноша на име Хиацинт, син на спартанския цар. Той бил приятел на бог Аполон и на господаря на Южния вятър, Зефир. Те често го навестявали и ходели заедно на лов в гъстите гори или се занимавали с гимнастика и спорт - нещо, в което спартанците били много изкусни, тъй като се обучавали от деца. В един горещ ден, когато наближавало вече пладне, Аполон и Хиацинт започнали да се състезават в хвърляне на тежък диск. Дошъл ред на могъщия бог Аполон. Хвърлил той диска, който се издигнал високо-високо, чак до самите облаци и започнал да пада обратно. Хиацинт нямал търпение да покаже, че и той може да хвърля като бога и изтичал към мястото, където трябвало да падне дискът. Падайки на земята обаче, дискът отскочил и смъртоносно наранил юношата в главата.


Хиацинт се строполил ничком на земята, а от устните му се отронил болезнен стон. От раната бликнала кръв и обагрила тъмните къдрици на момчето.

Притичал Аполон, положил окървавената глава на приятеля си върху коленете си. Опитал се да спре кръвта и да му помогне, но раната била смъртоносна и очите на юношата постепенно губели своя блясък, главата му клюмнала и душата му отлетяла в мрачното царство на Хадес. Дълго оплаквал Аполон своя скъп приятел и не можел да си прости, че е станал причина за смъртта му. За да направи споменът за него незабравим за хората, превърнал капките алена кръв в красиво, ароматно цвете, което носело името на мъртвия. Оттогава всяка пролет, когато зюмбюлът започва да цъфти, лицето на Аполон грейва от радост и природата се събужда за нов живот. Така цветето се превърнало за гърците в символ на радост и горест едновременно, а гръцките девойки го закичвали в косите си, когато се готвели за сватба. В един древен гръцки град, център на култа към Хиацинт, който се смятал за покровител на стадата, ежегодно се провеждали тридневни празненства - хиацинтии, в чест на сина на спартанския цар. Те били последвани от спортни състезания в продължение на два дни. По време на празненствата всичко се украсявало с цъфнали зюмбюли.

Според едно не толкова идеалистично тълкувание на мита Хиацинт бил толкова красив, че в него едновременно се влюбили бог Аполон и Зефир. Зефир обаче не срещнал взаимност и това го изпълнило със завист и ревност. Той се зарекъл да си отмъсти на юношата, който го пренебрегнал. Веднъж, когато Аполон се забавлявал с Хиацинт и го учел да хвърля диск, Зефир задухал и така отклонил траекторията на диска, че той паднал върху главата на момчето и го ранил смъртоносно. От гроба му по-късно израснали първите зюмбюли.

Една по-късна легенда разказва как по времето на Троянската война, след смъртта на Ахил, Аякс и Одисеи едновременно заявили своите права върху оръжието му. Съветът на старейшините присъдил оръжието на Одисеи и разочарованият Аякс, чиято доблест не намерила признание, се пронизал с меча си. От капките кръв израстнали първите хиацинти, венчелистчетата на които напомняли първите две букви от името на героя - алфа и ипсилон. Венчелистчетата на зюмбюла са красиво извити. Според някои именно от тяхната форма в древна Гърция се родила идеята да се навиват косите на дамите.

С името на растението по-късно бил наречен и един камък - разновидност на циркона с малинов или червеникав оттенък. Понякога го наричат благороден циркон. Според древната символика на камъните в този камък се състезават страстта и отчаянието, затова човек не го купува за себе си, а го подарява като знак за всеотдайна любов (и за да напомня, че понякога играта, а също и любовта, може да се превърне, случайно или не, в трагедия.)

четвъртък, 4 ноември 2010 г.

Какво представлява родиления белег според народните вярвания


Много е казано за това как на бебето може да се появи родилен белег. Народните вярвания отдават родилните петна на силно притеснение или на тежък емоционален момент, изживян от бъдещата майка по време на бременността.

Някои хора пък твърдят, че ако на бременната много й се дояде нещо и в този миг се докосне някъде по тялото, то тогава петънце ще се появи на същата част на телцето на бебето й. Истината е, че тези белези не са нито наследствени, нито пък могат да бъдат предизвикани от нещо случило се на майката по време на бременността й. Много родители дори ги намират за хубави, нещо като доказателство за уникалността на детето им.

сряда, 20 октомври 2010 г.

Празници с деца


Когато започне да говори, да става по-самостоятелно и да може само да си намира развлечения, и за вас ще е по-лесно. Тогава и празниците преминават по по-различен начин. Детето ви си играе с другите деца, седи и се храни на масата заедно с вас, говорите си, оставате до по-късно, защото на него вече не му се доспива в 20,30 ч. Да, когато детето е поотраснало, наистина няма проблем с празнуването и в заведение, и у приятели, и на хотел, а защо не и някъде в чужбина, както стана много популярно у нас през последните години.

петък, 1 октомври 2010 г.

Ако ви се празнува, а имате малко бебе...


В този случай или празнувате у дома и оставяте бебока да спи тихо и кротко в едната стая, докато вие в другата, пак тихо и кротко (доколкото е възможно), се веселите, или го носите със себе си на място, където може да разчитате на услугите на модерните в последно време бебефони. Все по-честа е практиката родителите да са в ресторанта на хотела примерно, а бебето да спи в някоя стая, стига бебефонът да разполага с необходимия обхват и чувствителност, за да ви предаде сигнала за тревога, в случай че бебето се разплаче и има нужда от вас. Има и бебета, които могат да спят в количката си на шума в самия ресторант. Така че имате право на избор - според характера на бебето си, според технологичното устройство, с което разполагате, и не на последно място - съобразно с навиците, които сте създали на бебето си за сън, храна и забавления.

петък, 5 февруари 2010 г.

Традиции за Трифон Зарезан


Стопанката е приготвила богата вечеря с много вино и ракия. Добре е новият цар да не се опие, за да може цяла година да се грижи добре за лозята - така, че от всяка лоза да има по чебър вино. В обредността на Трифон Зарезан се преплитат различни култови практики, съвпадащи с древните Дионисиеви празници. Общо взето, в българския народен календар те носят белезите на преход в аграрната дейност от зима към пролет: първа оран, за-кичване на животните със здравец и прикаждането им с тамян, заплашването на дърветата, че ще ги отсекат, за да родят много плод, различни гадания, свързани със стопански дейности.

Следващите два дни, наречени във фолклора „трифуници", се почитат за предпазване от вълци. Жените не режат нищо с ножици, за да не се разтваря устата на вълка. Не се плете, не се преде и не се шие. От приготвения обреден хляб се чупи и се раздава на съседите, слагат се залъци в кърмата на животните, за да ги предпазят от вълци. За трапезата се приготвят кокошка, тутманик, прясна пита, вино. Виното се уважава наравно с хляба. Отпиват младоженците, преди да влязат в къщата, да живеят в любов и сговор, отпива родилката, преди да започне раждането, за да роди лесно. Без вино не може да се отбележи и смъртта. Гробът се прелива с вода и вино, за да се умилостиви земята и да прибере положените в нея. Виното е кръвта на Бога.

петък, 29 януари 2010 г.

Народни обичаи Трифон Зарезан


Основен обичай на този ден е зарязването на лозята, независимо от метеорологичните условия. Отрано на 1 февруари мъжете се събират в лозята, всеки носи бъклица с вино, погача, варена кокошка или наденица и суджук. Храната се поставя в нова шарена торба и мъжете се изпращат тържествено от стопанките. Със себе си лозарите носят светена вода от Йордановден и пепел, запазена от бъдника на Бъдни вечер. Стъпи ли в своето лозе, стопанинът разпръсква водата и пепелта, обръща се към слънцето, прекръства се три пъти и с косер отрязва по три пръчки от три корена. Отрязаните пръчки свива на венец, с който окичва калпака си, а лозите полива обилно с вино от бъклицата, за да дадат обилен плод и да не се маносват.

След това всички лозари се събират, за да изберат цар. Обикновено се избира заможен стопанин и добър лозар. Накичват го с корона от лозови пръчки, той застава начело на трапезата. От своята бъклица той подава на всеки да отпие по глътка за богата реколта.

След хубаво хапване, пийване, хора и ръченици всички лозари си тръгват от лозята, като носят своя нов цар до вкъщи. Той от своя страна ги кани на гости.

неделя, 24 януари 2010 г.

Млечна баница


Необходими продукти:
1 пакет кори
1 л прясно мляко
5 яйца
1 чаена чаша захар
100 г краве масло
2 ванилии.

Начин на приготвяне:
В намаслена тава се редят корите, които се намазват с разтопеното масло, една върху друга. Когато всичките кори се наредят, баницата се нарязва по желание на домакинята, най-добре на квадрати. Останалото масло се нагрява и се налива равномерно в разрезите. Слага се да се пече и се внимава, щом порозовеят корите, баницата се изважда.

Докато е още топла, се залива с направената смес от млякото, захарта, яйцата и ванилията и отново се пече. Добре е да не се сгъсти много плънката, а да остане малко сочна.
 

Български празници и традиции Copyright © Още Scrapbooking Software | За реклама