петък, 29 януари 2010 г.

Народни обичаи Трифон Зарезан


Основен обичай на този ден е зарязването на лозята, независимо от метеорологичните условия. Отрано на 1 февруари мъжете се събират в лозята, всеки носи бъклица с вино, погача, варена кокошка или наденица и суджук. Храната се поставя в нова шарена торба и мъжете се изпращат тържествено от стопанките. Със себе си лозарите носят светена вода от Йордановден и пепел, запазена от бъдника на Бъдни вечер. Стъпи ли в своето лозе, стопанинът разпръсква водата и пепелта, обръща се към слънцето, прекръства се три пъти и с косер отрязва по три пръчки от три корена. Отрязаните пръчки свива на венец, с който окичва калпака си, а лозите полива обилно с вино от бъклицата, за да дадат обилен плод и да не се маносват.

След това всички лозари се събират, за да изберат цар. Обикновено се избира заможен стопанин и добър лозар. Накичват го с корона от лозови пръчки, той застава начело на трапезата. От своята бъклица той подава на всеки да отпие по глътка за богата реколта.

След хубаво хапване, пийване, хора и ръченици всички лозари си тръгват от лозята, като носят своя нов цар до вкъщи. Той от своя страна ги кани на гости.

неделя, 24 януари 2010 г.

Млечна баница


Необходими продукти:
1 пакет кори
1 л прясно мляко
5 яйца
1 чаена чаша захар
100 г краве масло
2 ванилии.

Начин на приготвяне:
В намаслена тава се редят корите, които се намазват с разтопеното масло, една върху друга. Когато всичките кори се наредят, баницата се нарязва по желание на домакинята, най-добре на квадрати. Останалото масло се нагрява и се налива равномерно в разрезите. Слага се да се пече и се внимава, щом порозовеят корите, баницата се изважда.

Докато е още топла, се залива с направената смес от млякото, захарта, яйцата и ванилията и отново се пече. Добре е да не се сгъсти много плънката, а да остане малко сочна.

петък, 22 януари 2010 г.

Наложена баница


Необходими продукти:
За тестото: 750 г брашно 125 г краве масло 1 яйце 2 супени лъжици олио 1 супена лъжица оцет, чаена лъжица сол 1 чаена чаша хладка вода.
За плънката: 2 яйца 200 г сирене.

Начин на приготвяне:
Пресятото брашно сипваме в купа и правим „кладенче", в което сипваме олиото, оцета, солта, яйцето и водата и замесваме меко тесто, пускащо шупли. Оставяме го на хладно място за около 20 мин. Разделяме тестото на 3 части, от всяка правим по 7-8 топчета, които разточваме с големина на чаена чинийка. Намазваме всяка кора с краве масло и ги слепваме в 3 купчинки по 7-8 кори. Оставяме ги да се стегне маслото около 20 мин. Вземаме първото купче и разточваме кора с големината на тавата, като внимаваме краищата да бъдат тънки. Разделяме плънката на 2 части и внимателно разстиламе първата част върху долната кора. След това разточваме другата кора и пак слагаме от плънката. Върху третата, последна кора слагаме само масло и печем първо в силна фурна, а след това на 180°С около 30 мин.

четвъртък, 21 януари 2010 г.

Трифон зарезан


ПРАЗНИКЪТ е посветен на лозите и винарството - свети Трифон се смята за техен покровител.

Християнската религия е отредила ден на св. мъченик Трифон, който е бил посечен с меч по времето на император Деций. Той загинал, защото не се отрекъл от християнската си вяра. Съществува следната легенда: На четиридесетия ден от раждането на Христос св. Богородица отивала на молитва и срещнала Трифон, който й се присмял. Тя го наказала - когато зарязвал лозето си, той си отрязал носа. На иконите светецът е изобразяван най-често с косер в ръка.

сряда, 20 януари 2010 г.

Традиции за бабин ден


При поливането бабата хвърля нагоре с шепи вода, подскача три пъти и изрича „Да рипнат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!". Тя закичва невестите с китка здравец, вързана с бял и червен конец. След поливането жените я даряват и подреждат богата маса. Обикновено всяка жена носи прясна погача, варена или печена кокошка, баница, вино и ракия, сладки. Целува ръка на бабата и й поднася храната. Всички се нареждат около богатата трапеза, начело на която е бабата. Тук са само жени, които завихрят весело и буйно пиршество, придружено с песни и танци, много пиперливи закачки и сценки. Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл.

Кулминационният момент в този ден е къпането на бабата, която отнасят до чешмата или реката в кош или карана с колесарка. Вечерта на селския мегдан се прави общо хоро, тук вече идват и мъжете. Играят, пеят, отправят се закачки към мъжете, които търпеливо понасят шегите и често циничното им поведение, немислимо при други случаи за традиционния бит на българина. В края на празника всички вкупом придружават бабата до дома й, тържествено я внасят и жените отново й целуват ръка и се разотиват. Бабинден е третият от Ивановденските празници. Обединяващото ги звено са обредите, свързани с водата и нейната очистителна сила.

Важен акцент е именно ритуалното къпане на бабата - според народните представи тя е свързана с отвъдните сили, защото помага на неживото да стане живо, да премине в света на хората. Нейните сили са свръхестествени - често тя е лечителка и врачка. Именно затова в края на мръсните дни е особено важно Ритуалното пречистване на връзката между живото и неживото. Така се осигурява безпрепятственото раждане и плодовитостта пРез цялата следваща година.

Напоследък бабин ден все повече се празнува в различни краища на България.

вторник, 19 януари 2010 г.

Мързелива баница за Атанасов ден


Необходими продукти:
3 яйца
4 супени лъжици олио
1 чаена чаша кисело мляко с 1 чаена лъжица сода бикарбонат
2 чаени чаши брашно, щипка лимонтузу
250 г сирене бучка краве масло.

Начин на приготвяне:
Разбиват се с вилица яйцата и олиото, прибавя се млякото със содата и лимонтузуто, постепенно се сипва брашното, което енергично се бърка с дървена лъжица. Ако не е достатъчно гъсто, се прибавя още малко брашно. Слага се натрошеното сирене. Изсипва се в намаслена и набрашнена тава. Пече се в умерена фурна. Изпечената баница се изважда и намазва с твърдото масло.

понеделник, 18 януари 2010 г.

Бурания за Бабин ден


Необходими продукти:
1 кг кисело зеле
1 чаена чаша ориз
200 г олио
2 глави кромид лук
1 чаена чаша зелев сок.

Начин на приготвяне:
Лукът се нарязва на ситно и се запържва в олиото, към което се прибавя нарязаното на ситно зеле, захлупва се и се вари до омекване на зелето. Отделно свареният ориз се сипва върху зелето, разбърква се добре, прибавя се зелевата чорба. След като поври още, се сваля от огъня да изстине. Сгъстява се, яде се студена.

неделя, 17 януари 2010 г.

Пита с мед за Атанасов ден


Необходими продукти:
3 чаени чаши топла вода
1 кубче мая
1 чаена лъжица захар
1 чаена лъжица сол
2 яйца около
1 кг брашно
100 г мед.

Начин на приготвяне:
Част от пресятото брашно се сипва в по-дълбок съд. Маята с Vi чаена чаша хладка вода предварително се оставя да втаса около 15 мин., след което се сипва в направеното „кладенче". Добавят се солта, захарта, 1 яйце и 1 белтък, досипва се водата и се меси меко тесто, което прави мехурчета. От него се правят малки питки или една голяма.
Мажат се с мед и се раздават за здраве.

събота, 16 януари 2010 г.

Прясна питка за Атанасов ден


Необходими продукти:
Около 800 г брашно
500 г кисело мляко
1 чаена лъжица сол и 1 чаена лъжица сода бикарбонат бакпулвер
щипка лимонтузу.

Начин на приготвяне:
Пресятото два пъти брашно се смесва със солта. Прави се „кладенче", в което се слага киселото мляко, смесено със содата и лимонтузуто. Добре омесената пита се слага в намаслена тава и се пече в силна фурна. Маже се с мед.

Вита баница с готови кори за бабин ден


Необходими продукти:
- 1 пакет кори
- 4-5 яйца
- чаена чаша натрошено сирене
- 1 чаена чаша кисело мляко
- лъжица сода бикарбонат
- около 100-120 г мазнина (може да е смесена - олио и краве масло).

Начин на приготвяне:
Разстила се кората, прегъва се от нея 1/3, върху която се слага плънката (приготвена от разбитите яйца, сиренето, млякото и водата), намазва се с четка кората с мазнина и се навива на руло, което се свива на охлюв в средата, а всяка следваща се върти около първата до напълването на тавата. Останалото масло се загрява и равномерно се наръсва върху готовата баница. Пече се в силна фурна. Изважда се, пръсва се леко с вода и се завива с кърпа.

петък, 15 януари 2010 г.

Традиции и вярвания за Атанасов ден


Смята се, че Атанасовден отбелязва средата на зимата и се казва, че денят нараства „колкото скача 3-годишен елен". Св. Атанас е покровител на домашните животни. Това е празникът на железарите, ножарите, ковачите. Според народа с Атанасовден завършва един дълъг празничен цикъл. Народът казва: „Танасовден разтуря празниците, които св. Петка повежда." Свършват годежите и сватбите, наближава период на пост и въздържание. Който не е успял да заколи прасето на Коледа, може да го стори на Атанасовден, затова наричат празника Втора Коледа. Съществува и представа за светеца като повелител на чумата. Колят се черна кокошка или черно агне като курбан, който може да бъде личен и общоселски. От курбана трябва да вкусят всички, за да не се разболяват от неизлечими болести. Жените пекат и раздават питки с мед, като застават най-често на кръстопът. Отгоре питката трябва да е надупчена с вилица, за да бяга шарката от децата. На този ден се извършва обичаят побратимяване, който е свързан с представата за светците Антон и Атанас като братя близнаци. Раздават се питки и за здравето на животните. Не се работи нищо на този ден, за да са здрави животните. Ако на Атанасовден е топло и снегът се топи, ще има плодородие през годината.

На трапезата задължително трябва да има пита, пиле и свинско с бамя.

четвъртък, 14 януари 2010 г.

Традиции за Антонов ден


На много места жените раздават медени питки за здраве. Не се варят боб и царевица, за да не се разболяват децата от шарка. В Пиринско вярват, че на Антоновден се събират всички болести заедно и на следващия ден „тръгват по хората". Затова наричат двата празника „сладки и медени". Не се пали светлина в стаите, да не съгледат болестите светлината и да тръгнат по нея. се яде свинско месо, „за да не се разсърдят" болестите.

Народът вярва, че само братята близнаци могат да спасят селището от тежки болести и чума. Само те могат да заорават, да авят браздата, да изковават плуга на ралото, да спасяват и да защитават хората. Само те могат да добиват и жив, магически огън, който да лекува хора и животни.

сряда, 13 януари 2010 г.

Свинско с праз лук за Антонов ден


Необходими продукти:
1,5 кг свинско месо - шарено, да има и тлъстичко • 1,5 кг праз лук • 1 чаена лъжица черен пипер 1 супена лъжица червен пипер • 1 чаена лъжица чубрица 1 чаена чаша олио.


Начин на приготвяне:
Месото се нарязва на неголеми парчета. Нарязва се празът н а дребно и започва да се реди в тенджерата ред лук, парчетата месо и отгоре останалия лук, посолява се, слагат се черният пипер, чубрицата, олиото, долива се малко вода и се вари на бавен огън до сваряване на месото. Накрая се слага 1 супена лъжица червен пипер.

вторник, 12 януари 2010 г.

Атанасовден - 18 януари


Атанасовден - 18 януариПРАВОСЛАВНИЯТ календар определя този ден като празник в чест на свети Атанасий Велики, архиепископ Александрийски. Според поверието на Атанасовден зимата си тръгва. Обръща я сам св. Атанас, възсяда коня си и по копринена риза изкачва връх на планината, откъдето вика гръмогласно: „Иди си, зимо, да дойде лято!"

Бабинден - 21 януари


Бабинден е един от големите женски празници и е посветен на бабите акушерки, помагали на младите невести при раждането на децата.

Рано сутринта на този ден бабата обикаля всички домове, в които е помагала да се родят деца (в които е бабувала). Във всяка къща тя окъпва бебето, а на по-големите деца измива очите. Със себе си носи мед, просо и червена вълна или червен вълнен конец. След като изкъпе или измие очите на децата, тя ги намазва с мед по бузките и челцата и върху меда лепи просо и червена вълна, за да е здраво детето, пъргаво, румено и сладко.

След това бабата се връща в дома си и се подготвя да посрещне майките. Към обяд майките отиват до чешмата с котлето, в което има стрък босилек, наливат прясна вода, вземат сапун, нова кърпа, дарове (риза, чорапи, платно) и различни вкусотии и отиват у бабата. Всяка жена й целува ръка, полива й да се измие, като пуска през ръцете й сапуна, за да се раждат лесно децата, така както той се плъзга в ръцете на бабата.

Антонов ден - 17 януари


АНТОНИМ се представя като брат близнак на св. Атанас. Според различни поверия те били ножари, железари, налбанти (хора, които подковават коне).

В митологията ковачите се смятат за творци на вселената, оформящи света чрез стихията на огъня. Магическа е силата на ковачите и на всичко произлязло от техните ръце. Двойно по-магическа става силата, когато са двама близнаци ковачи като св. Антоний и св. Атанас. Ковачите и железарите и до днес празнуват деня на своите покровители. Антоновден се тачи и в чест на едрия рогат добитък.

Според една легенда Антоний гледал спящо със свити лапи куче и бил озарен от прозрение - техният инструмент (клещите) да изглежда така, като кучешки крачета. Затова му отредили празник - един ден преди деня на брат му св. Атанас. Според друга легенда двата дни 17 и 18 януари са празник, посветен на един светец с две лица. На първия ден светецът влязъл в селската кръчма с бедняшки дрехи и никой не го поздравил, не го почерпил, не поискал да пие с него вино и ракия. На втория ден облякъл „знатни дрехи", влязъл с тях в кръчмата и както се очаква, всички скочили на крака да го посрещнат с почит и уважение.

сряда, 6 януари 2010 г.

Народни традиции за Ивановден


В народната традиция този ден е свързан с обичая да къпят обредно за здраве младоженците, сключили брак преди една година. За да бъдат здрави и плодовити, водата трябва да облее младото семейство, а то да посрещне своите гости, да занесе на кума вино, кравай и месо, защото в народната представа свети Иван е покровител на кумството и побратимството. За здраве на този празник ергените пръскат момите с вода, а коледарите окъпват своя водач. На Ивановден се бележи краят на периода, през които обикаляли маскираните новогодишни дружини. Ако на Ивановден е много студено, през лятото ще има големи горещини. Лоша поличба е, ако на Ивановден не дойдат гости на именника.

Иван означава благодат Божия.

В България в момента (2006 г.) има около 300 000 души с името Иван и Иванка. И както по-известните Ивановци казват,
„В България Иван е титла, а не име".

Добре е елхите вкъщи и коледната украса да се държат до този ден.

Ивановден


ИвановденПървия празник след деня на пречистената, осветена вода е Ивановден.
Православната църква е отредила празничен ден на Йоан Кръстител - светецът, който кръщава Христос в река Йордан. За християните мисията на Йоан Кръстител до голяма степен се изчерпва с кръщението на Иисус, отреждайки на светеца празничния ден непосредствено след Богоявление.

От V в. насам църквата отбелязва и зачатието на Христовия предтеча, и смъртта му. Според Евангелието Йоан се ражда шест месеца преди Христос, в деня на поврата на слънцето към зимното слънцестоене.

Под знака на рождената дата на Христос слънцето започва да расте, а под знака на Йоан - да намалява. По силата на тази аналогия празникът на Йоановото рождение бил свързан с предхристиянските слънчеви празници, с почитта и уважението към кумове, побратими и именници.

Сарми с кисело зеле за Йорданов ден


Сарми с кисело зеле за Йорданов ден
Необходими продукти:
Листата на една кисела зелка!
2 чаени чаши ориз
3-4 глави кромид лук
чубрица, черен пипер, сол
1 чаена чаша олио.

Начин на приготвяне:
Нарязаният на ситно лук се задушава с малко вода, изсипва
се към него изчистеният и измит ориз, слагат се подправките,
солта, налива се ХА чаена чаша олио и малко гореща вода и се
оставя, докато оризът набъбне добре. След това се свиват сар-
мичките. Отдолу на тенджерата се слага чиния. Варят се на бавен
огън. След като станат готови, отделно се загрява олио, в което
се слага 1 супена лъжица брашно, 1 супена лъжица червен
пипер и като заври сместа, се изсипва върху сармите в тенджерата.
Врат още 5-6 минути и се отнемат от огъня.

вторник, 5 януари 2010 г.

Традиция за Йордановден


Традиция за ЙордановденВ навечерието на празника в православните църкви се осветява вода, с която богомолците се ръсят три дни в църквата за здраве и успех, приобщавайки ги към светостта на духа. На самия празник свещениците втори път осветяват вода, която се пази през цялата година в църквата за освещаване на храмове, икони и каещи се. Седмицата преди Богоявление свещениците ръсят с китка босилек, натопена в светена вода, домовете и миряните за здраве, вярвайки в целебната сила на светената вода. Ако кръстът или китката замръзнат на този ден, се смята, че годината за всички ще бъде здрава и плодовита. Именниците се къпят в този ден за здраве и после посрещат гости.

От ритуалните измивания и пръскания с вода тръгват и всички обичаи с поливания и мокренето на всички именници. Обредните действия на Йордановден имат характер на ритуално очистване от действието на злите сили по време на прехода от старата към Новата година (мръсните или погани дни). По същество измиването е защитна магия, която може да се подсили с кадене. Кръщението на Бог в този ден съвпада с езическите представи за раждането на новия годишен цикъл, за излизането от периода на хаос, който разделя старата от новата година. Отново се сервират постни ястия. Това е „третата кадена" вечер. Свещта от каденето се запазва за предпазване от гръм.

петък, 1 януари 2010 г.

Йордановден традиция


С освещаването на водата на Йордановден се слага край на ограничените от рождество до Йордановден 12 „мръсни погани" дни, през които според народното поверие бродят зли сили, които пакостят на хората. Затова се спазват забраните да не се излиза навън през нощта, да не се пере, преде, да не се мие. Йордановден е календарното начало на периода на новите сгледи и сватби до Сирни заговезни. В освещаването на водата вземат участие всички, за да бъдат здрави през годината. След празничната църковна служба свещеникът хвърля кръста в реката, а млади мъже скачат във водата да го търсят. Вярва се, че този, които успее да го извади, ще бъде здрав през годината и му поднасят дарове.

Йордановден - Богоявление 6 януари


ЙOP ДАНОВ ДЕН се празнува на 6 януари и се нарича още Водици, Водокръщи.

На този ден се извършва църковният обред за кръщаване на водата. Ознаменува се кръщението на Иисус Христос от Йоан Кръстител в река Йордан. В този момент небето „се отваря" и Светият Дух слиза като гълъб върху Христос, а от небето се разнася глас: „Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение". Във водите на река Йордан Иисус Христос се потапя трикратно, за да умре земният човек, наследникът на Адам, и неговият грях. А три пъти излизайки от водата, се ражда одухотвореният, просветен човек, поел в себе си духовността.
 

Български празници и традиции Copyright © Още Scrapbooking Software | За реклама