В навечерието на празника в православните църкви се осветява вода, с която богомолците се ръсят три дни в църквата за здраве и успех, приобщавайки ги към светостта на духа. На самия празник свещениците втори път осветяват вода, която се пази през цялата година в църквата за освещаване на храмове, икони и каещи се. Седмицата преди Богоявление свещениците ръсят с китка босилек, натопена в светена вода, домовете и миряните за здраве, вярвайки в целебната сила на светената вода. Ако кръстът или китката замръзнат на този ден, се смята, че годината за всички ще бъде здрава и плодовита. Именниците се къпят в този ден за здраве и после посрещат гости.От ритуалните измивания и пръскания с вода тръгват и всички обичаи с поливания и мокренето на всички именници. Обредните действия на Йордановден имат характер на ритуално очистване от действието на злите сили по време на прехода от старата към Новата година (мръсните или погани дни). По същество измиването е защитна магия, която може да се подсили с кадене. Кръщението на Бог в този ден съвпада с езическите представи за раждането на новия годишен цикъл, за излизането от периода на хаос, който разделя старата от новата година. Отново се сервират постни ястия. Това е „третата кадена" вечер. Свещта от каденето се запазва за предпазване от гръм.
