При поливането бабата хвърля нагоре с шепи вода, подскача три пъти и изрича „Да рипнат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!". Тя закичва невестите с китка здравец, вързана с бял и червен конец. След поливането жените я даряват и подреждат богата маса. Обикновено всяка жена носи прясна погача, варена или печена кокошка, баница, вино и ракия, сладки. Целува ръка на бабата и й поднася храната. Всички се нареждат около богатата трапеза, начело на която е бабата. Тук са само жени, които завихрят весело и буйно пиршество, придружено с песни и танци, много пиперливи закачки и сценки. Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл.
Кулминационният момент в този ден е къпането на бабата, която отнасят до чешмата или реката в кош или карана с колесарка. Вечерта на селския мегдан се прави общо хоро, тук вече идват и мъжете. Играят, пеят, отправят се закачки към мъжете, които търпеливо понасят шегите и често циничното им поведение, немислимо при други случаи за традиционния бит на българина. В края на празника всички вкупом придружават бабата до дома й, тържествено я внасят и жените отново й целуват ръка и се разотиват. Бабинден е третият от Ивановденските празници. Обединяващото ги звено са обредите, свързани с водата и нейната очистителна сила.
Важен акцент е именно ритуалното къпане на бабата - според народните представи тя е свързана с отвъдните сили, защото помага на неживото да стане живо, да премине в света на хората. Нейните сили са свръхестествени - често тя е лечителка и врачка. Именно затова в края на мръсните дни е особено важно Ритуалното пречистване на връзката между живото и неживото. Така се осигурява безпрепятственото раждане и плодовитостта пРез цялата следваща година.
Напоследък бабин ден все повече се празнува в различни краища на България.
