ТОВА е християнският празник на светиците Вяра, Надежда и Любов, както и на майка им - св. София. На тях са наречени основните религиозни добродетели: мъдрост, вяра, надежда и любов.
Месят се питки и се раздават с грозде и други плодове. Пеят се песни и се играят хора. Празникът на четирите християнски светици се превръща в тържество на нравствения кодекс на българина. Етнографът Д. Маринов щрихира морала на народната вяра по следния начин:
„Всеки и във всичко да бъде честен, добродетелен, полезен, да помага на другите, да бяга от зло. Всяко добро дело, милостиня, правда, помощ не остават без награда от Бога. Всяко зло и грях се наказват до 3, 6, 9-то коляно. Всеки добър човек не може да бъде сиромах и нещастен. Моралът изработва правила за човек, който иска да бъде щастлив, дълголетен и праведен:
Да почита родителите си, да гледа децата си. Да се пази от кръвосмешение. Да не ходи с чужди, да не води блуден живот. Да не краде.
Да не убива, дори за отмъщение. Забранява се изедничеството, насилничеството, предателството. Да не се връща пътник от прага. Да не се връща сираче, сиромах с празно." Този празник е подчинен на древните християнски морални норми.
